Джейсън Ардей е професор в един от най-влиятелните световни университети - Кеймбридж.

Джейсън Ардей е професор в един от най-влиятелните международни университети - Кеймбридж. Това е задоволително огромен триумф, който става още по-впечатляващ, като прибавим този факт: 38-годишният Ардей е най-младият негър професор в историята на Кеймбридж. Но и с това не се изчерпват удивителните условия, свързани с неговата персона. Преподавателят по социология е наследник на мигранти от Гана и е израснал в обществено жилище във Англия. Проговаря чак на 11-годишна възраст, научава се да чете на 18. Причината: страда от аутизъм, който забавя развиването му. Но по какъв начин едно съвсем необразовано момче за двайсетина години става професор?

" И тогава блокажът внезапно изчезна "

" Хората все ме разпитват според клишето: Сигурно си доста добър по математика, нали? А смешното е, че надали има по-слаб човек по математика от мен. С цифри по никакъв начин не ми върви, имам успех обаче с хора ", изяснява самият Джейсън Ардей.

Като дете той прекарва почти цялото време единствено с майка си или в логопедичния кабинет. Днес изяснява, че очевидно нещо в главата му е прещракало, когато бил на 18 - и блокажът внезапно липсващ. И въпреки всичко: да се научиш да четеш на 18, а на 30 към този момент да си лекар на науките - това си е изумително достижение. Още повече, че началото било всичко друго, само че не и елементарно.

" През първата година най-слабият ми резултат на тестванията беше 9%, а най-хубавият - 42% ", споделя Ардей. После обаче настъпил газта: учел по 18 до 20 часа в денонощието.

" Първо желаех да стана преподавател по физкултура. Бях добър в спортните дисциплини и умеех добре да възнамерявам спортните занимания. Добре се справях и с груповите презентации, тъй като умеех да поддържам връзка с хората ", споделя Ардей.

Младият професор признава, че в никакъв случай нямало да се оправи самичък: " Преподавателите ми вероятно са давали всичко от себе си. А един от тях ми оказа помощ изключително доста. По принцип занятията бяха от 10 до 14 часа, само че Сандро чак до 23 часа ми помагаше по фонетика, четене и писане. "

Сандро Сандри е учител в колежа, където учи Джейсън Ардей. Сандро, който е британец с бразилски корени, се трансформира в негов наставник и справочник. Той прекарва с него хиляди часове за тези 20 години. Работата им минава под мотото: " Много неща не можеш, само че имаш една огромна мощ: увереност на живот и гибел ". Посланието на Сандро с други думи гласи: Талантът опира до някакви граници, волята - не. Упоритият труд е по-силен от гения.

Младият човек умее да се концентрира, устойчив е, а избрани тематики напряко го завладяват. Днес Джейсън признава, че това са типични прояви на човек с аутизъм. От 18-годишна възраст той се посвещава на подпомагането на бездомни хора. За да събере 5 милиона паунда за идеята си, той съумява за 35 дни 30 пъти да пробяга маратонското разстояние. И след това още 300 благи единствено за 3 дни, още 600 благи за 6 дни. От Сандро е научил, че желязната воля преодолява всевъзможни загради и по този начин човек е в положение да реализира забележителни неща.

" Ако можеше да го размножим, с цел да има за всеки човек по един Сандро! Ако не го бях срещнал, в този момент несъмнено щях да пребивавам в подслон и нямаше да мога да чета и пиша ", споделя най-младият негър професор в историята на Кеймбридж.

" Най-доброто, което мога да направя "

Във Англия чернокожите професори несъмнено не са доста, така че за него самия било мъчно да си откри образци за подражателство. По-малко от 12 години след като се научил да чете, Джейсън Ардей защитава първия си докторат в Ливърпул. После става професор в Глазгоу, по-късно преподава в Дърам. " Изследователската ми работа е съсредоточена върху психическите проблеми на студентите и до каква степен това е свързано с цвета на кожата им ", изяснява професорът.

Едно чернокожо момче с аутизъм и със закъсняла грамотност днес е професор в Кеймбридж - това кара доста родители на деца с аутизъм да търсят неговия съвет. Откакто е професор в Кеймбридж, Джейсън Ардей е получил 200 000 имейла.

" Най-доброто, което мога да направя с предоставения ми шанс, е да работя за максималната демократизация на образованието. И за допустимо най-голямото преразпределяне на запаси. Тук, в Кеймбридж. "

За мнозина това звучи като опасност. Затова Ардей получава и хейтърски мейли, в които го упрекват, че цели Кеймбридж прекомерно да се отвори и да стане прекомерно политически правилен. Но Джейсън Ардей остава пореден. И в никакъв случай не не помни, че дължи всичко на майка си и на своя наставник: " Малко евентуално е тази история да се повтори. Не тъй като съм някакво знамение на чудесата, а просто тъй като при мен редица условия се стекоха изключително благоприятно. "

*****

Разгледайте и тази фотогалерия от архива ни: